Искам да онагледя процесите при слагане на захар в почвата, което тези които съветват да се прави, явно го пропускат, а сляпата вяра лишава хората от творчески процеси. Не знаеш ли кое, защо и как, няма как да експериментираш и да достигаш до развитие.
Захарта храни ВСИЧКИ МО. Добри, лоши, неутрални, всичко живо започва да се множи като зайци от нея.
Когато нямате ЕМ под ръка и не знаете изобщо за съществуването му, варианта за баланс е следния:
Храните всички, за да може добри лоши и неутрални да си увеличат популацията. Добавяте компостен чай, в който се предполага, че има повече добри, но всъщност и в него има от всичко и ги хвърляте в битка. От тук на сетне, се надявате, добрите да спечелят битката. Ако не успеят, слагате още компостен чай и захар и пак битка. Дори и да успеят, пак ръгате компостен чай със захар и пак битка. И така, създавате една постоянна война, която няма край, съответно няма и баланс. А като няма баланс, това се отразява на растенията.
Не напразно, Ивайло от Храна от село е стигнал до извода, че компостен чай се слага пролет и есен, а не през активният сезон. Защото войната която предизвикваме, води до дисбаланс, а от там до забавяне на процесите на растенията /цъфтежа се удължава, по негови думи/.
През активният сезон, ние искаме баланс, растенията искат баланс, за да могат по-бързо да им текат процесите, а не да ги забавяме. По време на баланс, добрите МО са заети с това, да приемат "поръчките" на растенията от какво се нужаят и да им го предоставят, ако го има в почвата. А вие ги занимавате с водене на битки.
През есента, зимата и пролетта, нямаме проблем да се води война, особено на лехи със сидерати, защото не ни интересува, колко бързо ще станат. А и на по-студеното, слагате захарчица в компостния чай, за да се стоплят мъниците. Бурното размножаване винаги води до отделяне на енергия/температура.
Захар/меласа се слага с ЕМ, само когато правите разтвори, в които се очаква ЕМ да разградят някакви елементи в него. За това се слага, когато бъркаме разтвор с каменно брашно. Слага се и когато пръскаме преди слана, за да предизвикаме бурно размножаване, което създава енергия/топлина и предпазва цветовете.
ЕМ не ползваме през студените месеци. На есен е последното и после на пролет.
Малко да помислим с един пример:
Запитайте се, защо захарта е бялата отрова за човешкият организъм?! Поради същата причина. Храни всички МО в него и веднъж надделели лошите и придърпали неутралните, няма връщане назад. А за да се оправим, спираме захарта, за да намалим популацията на всички и започваме да пием пробиотици, за да добавим "войни" към добрите и те да надделеят. Но е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, спирането на захарта. Иначе си правим един тотален дисбаланс в чревната флора. Т.е. си водим с години война в червата и ту едните печелят, ту другите печелят и войната не свършва.
Същото е и с почвата. Добавяме ли захар и ЕМ, само можем да се надяваме на спечелени битки, но не и на спечелена война. И така добавяме и добавяме и добавяме и войната никога не свършва.
А с това безразборно добавяне на захар, можете да си причините и следните неща:
Неравновесие в почвата: Прекомерното добавяне на захар може да доведе до неравновесие в почвата. Захарта служи като източник на храна за микроорганизмите, и ако се предоставя прекалено много, то това може да насърчи прекомерния растеж на определени видове микроорганизми. Това може да промени естествената екологична баланс и да навреди на други видове микроорганизми. А това може да има неблагоприятни последици за почвата и растенията.
Зависимост на растенията: Растенията, които се отглеждат в условия на постоянно добавяне на захар в почвата, могат да развият зависимост от тази изкуствена храна. Те може да загубят способността си да асимилират и използват естествените хранителни вещества в почвата. Това може да ги направи уязвими към стресови условия и да намали тяхната способност да се развиват в нормални условия.
Нарушаване на почвената структура: Добавянето на захар може да насърчи растежа на някои видове микроорганизми, които могат да променят почвената структура. Например, повишената активност на гъбите може да доведе до образуване на мицелиум и създаване на гъбести клетки, които могат да увредят физическите и химическите свойства на почвата.
Привличане на вредители: Прекаленото добавяне на захар може да привлече нежелани вредители като насекоми и гризачи. Те могат да се хранят с излишъка на захар и да причинят повреди на корените на растенията или да разпространят болести.
Увреждане на почвения pH: Захарта има киселинен характер, и когато се разгражда от микроорганизмите в почвата, може да доведе до киселини, които могат да надвишат оптималния pH за растежа на растенията. Това може да доведе до киселинификация на почвата и да увреди кореневата система на растенията.
Замърсяване на почвата: Добавянето на захар може да причини замърсяване на почвата, особено ако се използва в големи количества. Захарта може да привлече нежелани организми и насекоми, които могат да причинят деградация на почвата и да нарушат екосистемата й.
Недостиг на хранителни вещества: Прекомерното добавяне на захар в почвата може да конкурира растенията за наличните хранителни вещества. Това може да доведе до недостиг на важни макро- и микроелементи, необходими за растежа и развитието им.
Повишаване на риска от болести: Прекаленото добавяне на захар може да създаде подходящи условия за развитието на различни патогени и болести. Захарта може да предостави изобилие от хранителни вещества за болестта, което може да увеличи риска от инфекции и повреди на растенията.
Сега вече, можете да направите информиран избор, дали да слагате захар в почвата си.
Коментари