Малко се поразходих из други групи и видях отчайващо неразбиране относно микроорганизмите в зеленчуковата градина.
Хубаво
е да знаете следното, преди да повярвате на поредните "разбирачи",
които обясняват, че гъбичките са панацеята за градината Ви.
Гъбичките и бактериите играят различни роли в почвената екосистема и са важни за различни видове култури в зависимост от техните нужди и почвените условия.
Гъбички: За кои култури са важни?
Гъбичките, са ключови за култури, които изискват дългосрочна стабилност на почвата, сложни органични съединения и защита от патогени. Те образуват симбиотични връзки с корените, подобрявайки усвояването на хранителни вещества (особено фосфор) и вода, и са важни за:
Зърнени култури: Пшеница, Царевица, Ечемик и овес гледани на големи площи при засушаване, защото при наводнени площи гъбичките са по-малко активни.
Дървесни растения: Иглолистни дървета (бор, смърч, ела), Широколистни дървета (дъб, бук, клен), Орехови дървета (орех, бадем), Плодни дървета (ябълка, круша, череша, праскова), ако не се поливат често.
Други култури: Лозя, Горски култури и многогодишни треви, Тревни площи и пасища:
Защо гъбичките са важни за тези култури?
Гъбичките и бактериите играят различни роли в почвената екосистема и са важни за различни видове култури в зависимост от техните нужди и почвените условия.
Гъбички: За кои култури са важни?
Гъбичките, са ключови за култури, които изискват дългосрочна стабилност на почвата, сложни органични съединения и защита от патогени. Те образуват симбиотични връзки с корените, подобрявайки усвояването на хранителни вещества (особено фосфор) и вода, и са важни за:
Зърнени култури: Пшеница, Царевица, Ечемик и овес гледани на големи площи при засушаване, защото при наводнени площи гъбичките са по-малко активни.
Дървесни растения: Иглолистни дървета (бор, смърч, ела), Широколистни дървета (дъб, бук, клен), Орехови дървета (орех, бадем), Плодни дървета (ябълка, круша, череша, праскова), ако не се поливат често.
Други култури: Лозя, Горски култури и многогодишни треви, Тревни площи и пасища:
Защо гъбичките са важни за тези култури?
Гъбичките образуват хипи, които разширяват кореновата система, увеличавайки достъпа до вода и хранителни вещества.
Те разграждат сложни органични съединения (лигнин, целулоза), което е важно за дървесни и многогодишни растения.
Предоставят защита срещу патогени чрез конкуренция и производство на антимикробни съединения.
Предпочитат почви с по-високо съотношение въглерод/азот (C:N), което е типично за горски и зърнени системи.
Бактерии: За кои култури са важни?
Бактериите, особено аеробни видове като Bacillus spp., Pseudomonas spp., Rhizobium spp., и азотфиксиращи бактерии (Azospirillum spp.), са важни за култури, които изискват бързо освобождаване на хранителни вещества, азотна фиксация или защита от патогени в по-динамични почвени условия.
Зърнени култури: Ориз (в наводнени условия), Сорго и Просо:
Дървесни растения: Млади дървета и разсад, Плодни дървета в интензивни системи.
Други култури:
Бактерии: За кои култури са важни?
Бактериите, особено аеробни видове като Bacillus spp., Pseudomonas spp., Rhizobium spp., и азотфиксиращи бактерии (Azospirillum spp.), са важни за култури, които изискват бързо освобождаване на хранителни вещества, азотна фиксация или защита от патогени в по-динамични почвени условия.
Зърнени култури: Ориз (в наводнени условия), Сорго и Просо:
Дървесни растения: Млади дървета и разсад, Плодни дървета в интензивни системи.
Други култури:
Зеленчуци (Домати, чушки, патладжани, краставици, тиквички, зеле)
Бобови култури (грах, боб, бакла, соя, леща, люцерна):
Листни зеленчуци (Маруля, спанак, зеле, кейл, рукола, манголд
Листни зеленчуци (Маруля, спанак, зеле, кейл, рукола, манголд
Кореноплодни (картофи, цвекло, моркови, репички)
Лукови зеленчуци ( Лук, чесън, праз)
Бактериите са критични за бързоразвиващи се култури, които изискват високи нива на наличен азот и други хранителни вещества. Bacillus и Pseudomonas подобряват усвояването на хранителни вещества и предпазват от болести, като произвеждат ензими и антимикробни съединения, които предпазват растенията от патогени.
Да ви попитам, вие какво отглеждате? Гора, пасища, засушени зърнени поля, или зеленчукови градини?
П.П.
Да Ви разкажа малко за Триходермата, която много се опитват да я лансират като върха на сладоледа.
Триходермата е активна в почва богата на органика /при бедна почва не се развива/, в неутрално рН на почвата /в кисела и алкална среда не вирее/, влажността не и понася, предпочита по-засушени почви. За разлика от нея, бактериите са по-гъвкави и могат да се развиват в широк диапазон на pH (4–9), влажност, включително в минерално богати, но органично бедни почви.
Ако няма нужните условия, триходермата трябва да се внася редовно, за да има ефект, защото не се заселва и размножава.
И като най-важна нейна отрицателна черта, освен, че е капризна към условията, тя се конкурира с микоризата. Т.е. както измества патогените за храна и пространство в почвата, така измества и микоризата/да обяснявам ли, колко е важна микоризата за растенията ви?/. Също така не се обича и със сенната пръчица/Bacillus subtilis/, която е много по-гъвкава и не толкова капризна, а върши 95% от работата и /има тема за това в групата/
Trichoderma е несъвместима с идеалите на природното земеделие, защото често се въвежда като биологичен препарат, а не се развива естествено в почвата. Тя е по-близка до биологична алтернатива на химическите фунгициди, отколкото до напълно естествен компонент на екосистемата. Това предполага, че нейното приложение може да наруши естествения баланс в почвата, вместо да го поддържа. А ние целим именно това, да постигнем природен баланс!
Лукови зеленчуци ( Лук, чесън, праз)
Бактериите са критични за бързоразвиващи се култури, които изискват високи нива на наличен азот и други хранителни вещества. Bacillus и Pseudomonas подобряват усвояването на хранителни вещества и предпазват от болести, като произвеждат ензими и антимикробни съединения, които предпазват растенията от патогени.
Да ви попитам, вие какво отглеждате? Гора, пасища, засушени зърнени поля, или зеленчукови градини?
П.П.
Да Ви разкажа малко за Триходермата, която много се опитват да я лансират като върха на сладоледа.
Триходермата е активна в почва богата на органика /при бедна почва не се развива/, в неутрално рН на почвата /в кисела и алкална среда не вирее/, влажността не и понася, предпочита по-засушени почви. За разлика от нея, бактериите са по-гъвкави и могат да се развиват в широк диапазон на pH (4–9), влажност, включително в минерално богати, но органично бедни почви.
Ако няма нужните условия, триходермата трябва да се внася редовно, за да има ефект, защото не се заселва и размножава.
И като най-важна нейна отрицателна черта, освен, че е капризна към условията, тя се конкурира с микоризата. Т.е. както измества патогените за храна и пространство в почвата, така измества и микоризата/да обяснявам ли, колко е важна микоризата за растенията ви?/. Също така не се обича и със сенната пръчица/Bacillus subtilis/, която е много по-гъвкава и не толкова капризна, а върши 95% от работата и /има тема за това в групата/
Trichoderma е несъвместима с идеалите на природното земеделие, защото често се въвежда като биологичен препарат, а не се развива естествено в почвата. Тя е по-близка до биологична алтернатива на химическите фунгициди, отколкото до напълно естествен компонент на екосистемата. Това предполага, че нейното приложение може да наруши естествения баланс в почвата, вместо да го поддържа. А ние целим именно това, да постигнем природен баланс!
Коментари