Азотния дефицит, всъщност не произлиза от липса на азот.

 Азотния дефицит, всъщност не произлиза от липса на азот.

Молибден: Невъзпятият герой на фиксирането на азот
Някога чудили ли сте се как бобовите растения като грах, фасул и детелина допринасят значително за плодородието на почвата? Тайната се крие в способността им да фиксират азот, като молибденът (Mo) играе ключова роля!
Фиксиране на азот
Фиксирането на азот е процес, при който атмосферният азот (N₂) се превръща в амоняк (NH3), форма, която растенията могат да използват за растеж. Тази трансформация се случва в кореновите възли на бобовите растения, улеснена от ензима нитрогеназа, който изисква молибден, за да функционира.
Ролята на молибдена
Молибденът е ключов компонент на нитрогеназата. Без достатъчно Mo, ензимът не може да работи ефективно, ограничавайки способността на растението да преобразува азота от въздуха в използваема форма. Това може да доведе до дефицит на азот, засягащ растежа на растенията и добивите.

pH на почвата и наличност на молибден
Почвените условия, особено рН, силно влияят на наличието на молибден. Алкалните почви повишават неговата разтворимост, което прави Mo по-достъпен за растенията. За разлика от това, киселите почви могат да заключат Mo във форми, които растенията не могат да абсорбират, което налага прилагане на вар, за да се подобри неговата наличност.
Разбирането на ролята на молибдена в азотната фиксация може да революционизира земеделските практики.
При подходящи нива на молибден бобовите растения процъфтяват, превръщайки повече атмосферен азот в амоняк, което е от полза не само за самите растения, но и заобикалящата ги почва и следващите култури, засадени на същото поле.

Дефицит на молибден в растенията
Дефицитът на молибден (Mo) в растенията е скрито предизвикателство, което може сериозно да засегне техния растеж и добив.
Недостигът на молибден често се проявява като пожълтяване на листата, забавен растеж и слаб цъфтеж или плододаване. Горните листа могат да имат бледозелен или жълтеникав цвят, докато краищата могат да изглеждат обгорени. Тези симптоми обикновено се бъркат с азотен дефицит, тъй като Mo е жизненоважен за използването на азот в растенията.
Защо се случва
Почвените фактори играят огромна роля за наличието на Mo. Киселите почви могат значително да намалят усвояването на Mo. Освен това ниските температури на почвата и уплътнените почви могат да попречат на неговата наличност. Често проблемът не е липсата на Mo в почвата, а неговата недостъпност за растенията поради тези условия.
Азотната връзка Молибденът е от решаващо значение за превръщането на азота от почвата или азитния тор във форми, които растенията могат да използват. Без достатъчно Mo, дори с достатъчно азот, растенията не могат да синтезират протеините, от които се нуждаят за здравословен растеж.

Молибден и приятели: Хранителната мрежа в почвата

Ролята на молибдена в хранителната мрежа

Молибденът, макар и микроелемент, е критичен играч в храненето на растенията. Не действа самостоятелно, а неговата ефективност се влияе от взаимодействието му с други хранителни вещества като фосфор (P) и сяра (S).

Фосфор и молибден: синергично дуо Фосфорът, ключов елемент за трансфера на енергия от растенията, работи ръка за ръка с Mo. Адекватните нива на Mo могат да подобрят усвояването на фосфора, насърчавайки по-здравословното развитие на корените и енергичния растеж на растенията. Обратно, дефицитът на Mo може да доведе до лошо използване на фосфора, което затруднява здравето на растенията.

Сяра и молибден: партньори в храненето Сярата, която е от съществено значение за синтеза на протеини, се свързва с Mo, за да улесни жизнените ензимни дейности в растенията. Достатъчните нива на сяра могат да подобрят усвояването и ефикасността на Mo, осигурявайки ефективен азотен метаболизъм и насърчавайки растежа.

Акт за балансиране в почвата

pH на почвата, органичната материя и съдържанието на влага могат значително да повлияят на наличието на Mo и неговите взаимодействия с други хранителни вещества. Управлението на тези почвени условия е от решаващо значение за поддържане на балансирано снабдяване с хранителни вещества и предотвратяване на дефицити или токсичност.