Антибиотиците ...

 За последен път коментирам Оборската и Птича тор с последните научни данни, които ми попаднаха тази седмица.

В края на 40-те години на миналият век, учени случайно открили, че даването на антибиотици на пилетата ускорява растежа им с цели 50%. Ефектът на антибиотиците върху пилетата изглеждал истинско чудо, а фермерите потривали ръце от радост, щом открили, че телетата, прасетата, овцете и пуйките реагират по същия начин на малки всекидневни дози лекарство — растежът им се увеличавал неимоверно.

И до днес, така наречената субтерапевтична антибиотична терапия е важна част от животновъдството. Допълнителна полза от тази практика е, че по-голям брой животни могат да бъдат „натъпкани” в по-тесни пространства без опасност от зарази, а това само затвърдило употребата на антибиотици.

Освен че влияят върху теглото на животните за угояване, поради което се дават като добавка към храната им, от години насам е известно, че антибиотиците водят до напълняване и при хората. По онова време — Преди да започне епидемията от затлъстяване — антибиотиците всъщност били използвани при човека именно заради качеството им да засилват растежа. Някои пионери сред лекарите, знаейки за новооткритото въздействие на антибиотиците при животните, се опитвали да лекуват преждевременно родени и недохранени бебета с антибиотици. При новородените резултатите били изумителни — те отбелязвали растеж, който очевидно ги изтръгвал от лапите на смъртта. Но от гледна точка на днешните нарастващи маси от хора със свръх тегло, този факт е трябвало да бъде предупредителен сигнал.

Тогавашните резултати не се ограничавали само до невръстните деца. Едно изследване върху антибиотичното лечение, проведено сред новия набор американски моряци през 1953 г., започнало като проверка дали профилактичен курс ауреомицин би намалил стрептококовите инфекции. Ръстът и теглото на всеки от участвалите млади мъже били записани само благодарение на изрядността при военните, но това довело до изненадващи наблюдения. Наборниците, получили антибиотик, наддали доста повече от онези, които били на плацебо. Но както при бебетата, този неочакван резултат бил възприет от гледна точка на потенциалната хранителна полза, а не като тревожен индикатор за бъдещето.

В светлината на разразилото се масово затлъстяване и новите знания за чревните микроби, тези ранни експерименти разкриват алтернативно разбиране за ролята на антибиотиците в натрупването на тегло. Шокиращо е, че един видим ефект при животните, а дори и при хората, е останал незабелязан като път за изследване, особено при наличието на епидемия от затлъстяване.

Изниква въпросът, дали ако успяваме да избегнем някак вкарването на антибиотици в собственото си тяло, не го правим неволно, похапвайки пържола или заливайки мюслито си с мляко? В края на краищата много антибиотици се абсорбират в кръвта и стигат до месото или млякото на животното, а след това и до нашите черва. Всъщност, това е доказан ефект, поради което във все повече държави се забранява това угояване с антибиотик, но не е забранено антибиотичното лечение.

Веганите, може да се смятат за щастливци като четат това, но въпреки всичко те не са изключени от същата опасност.
Растенията, макар че не се подхранват с антибиотици, често растат в почва, обогатявана с животински, или птичи тор. Торът е богат източник не само на хранителни вещества, но и на лекарства - около 75% от антибиотиците, давани на животните, се изхвърлят от тялото им чрез него. Толкова за естествения тор като начин всичко да е чисто и екологично. При някои видове антибиотици, в литър оборски тор може да се съдържа до една доза от лекарството. Все едно разпръсквате съдържанието на една до две капсули антибиотик на всеки 10 m2 обработваема земя.

Веднъж попаднали в почвата, антибиотици остават „активни” — те са също толкова способни да убиват бактерии, колкото и когато са в опаковката си. Следователно концентрацията им се увеличава с всяко наторяване. Всичко това едва ли би имало значение, ако антибиотиците си оставаха в почвата, но не става така. Растенията, съдържат остатъци от антибиотик — малки количества във всяко стръкче, но със седмиците и годините консумиране ефектът се натрупва.

Малко статистика:

Средното количество антибиотик, което се използва за преживен добитък, може да варира в зависимост от държавата, вида на животните, условията на отглеждане и други фактори.

В Европейския съюз, например, се използват около 50-70 мг антибиотик на килограм жива маса за всички животни в селското стопанство. /Една крава е около 400кг жива маса х 50мг = 20кг антибиотик, от които 15кг във фекалиите им/

Употребата на антибиотици при пилетата е доста по-висока в сравнение с преживния добитък, главно поради по-интензивния начин на отглеждане и необходимостта от предотвратяване на заболявания в големи популации.

В Европейския съюз, средното количество антибиотици, използвано за пилета, може да варира значително, но обикновено е около 100-150 мг/кг жива маса. В някои страни и при определени интензивни методи на отглеждане, тази стойност може да достигне до 200-300 мг/кг.

До какво води честият прием по малко на антибиотици, освен до затлъстяване:

Приемането на малки дози антибиотик на често, води до антибиотична резистентност.

Антибиотичната резистентност представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, тъй като тя намалява ефективността на антибиотиците, което води до трудности при лечението на бактериални инфекции. Последиците за човека могат да бъдат сериозни и разнообразни:

По-трудно лечение на инфекции

Антибиотичната резистентност означава, че стандартните антибиотици вече не са ефективни срещу определени бактериални инфекции. Това прави лечението на тези инфекции по-трудно, по-дълго и по-скъпо. Някои инфекции, които преди са били лесни за лечение, могат да станат животозастрашаващи.

Повишена смъртност

Без ефективни антибиотици, инфекциите като пневмония, туберкулоза, сепсис и инфекциите на рани след операции могат да доведат до смърт. Според Световната здравна организация (СЗО), се очаква броят на смъртните случаи, свързани с резистентни на антибиотици бактерии, да нарасне значително през следващите години.

По-дълъг престой в болница

Пациентите с инфекции, причинени от резистентни бактерии, често трябва да останат в болница по-дълго време, което увеличава натоварването на здравната система и разходите за лечение. Това също така повишава риска от заразяване с други болнични инфекции.

Ограничени терапевтични опции

В случай на резистентност, се налага използването на по-скъпи и по-токсични антибиотици с по-тежки странични ефекти. Някои инфекции могат да бъдат устойчиви на всички налични антибиотици, което оставя лекарите с малко или никакви терапевтични опции.

Повишен риск от усложнения

Лечението на резистентни инфекции може да бъде по-малко ефективно, което води до по-голям риск от усложнения, като например разпространение на инфекцията в други части на тялото, развитие на хронични заболявания или дори ампутации.

Увеличаване на разходите за здравеопазване

Резистентността към антибиотици увеличава разходите за здравеопазване поради необходимостта от по-скъпи лекарства, по-дълъг престой в болница и допълнителни медицински процедури. Това натоварва както пациентите, така и здравните системи.

Затруднено провеждане на медицински процедури

Много медицински процедури, като трансплантации на органи, химиотерапия и сложни операции, разчитат на ефективността на антибиотиците за предотвратяване и лечение на инфекции. Антибиотичната резистентност поставя тези процедури под въпрос и увеличава риска от следоперативни инфекции.

Разпространение на резистентни бактерии

Резистентните бактерии могат да се разпространяват между хора, животни и околната среда, което прави контролът над инфекциите още по-труден. Това води до по-широко разпространение на резистентността в обществото.

От мен толкова по темата ... използващите оборска и птича тор, за мен са по-зле и от пушачите ... а са по-зле, защото не съм чула нито един такъв да обяснява, колко полезни и био-еко били цигарите ... Така че, моля спестете ми идиотиите си, защото наистина ми писна от не мислещи хора.