Има един интересен и провокиращ размисъл цитат от Масанобу Фукуока, японски фермер и философ, известен с естественото си земеделие, който е доста подходящ за устойчивостта на климата. Авторът на „Революцията на една сламка“, Фукуока, заявява: „Бях в една американска пустиня, когато изведнъж осъзнах, че дъждът не пада от небето – той идва от земята. Образуването на пустиня не се дължи на липсата на дъжд, а дъждът спира да вали, защото растителността е изчезнала.
Дъждовни микроби
Тези „произвеждащи дъжд” микроби оказват значително влияние върху водния цикъл. Те могат също да пътуват на дълги разстояния в атмосферата за разпръскване в глобален мащаб. Ранчото в тези казуси са имали средно между 1-2 инча допълнителни валежи в сравнение със средното за региона, а в пустинята, където седем инча е общото количество, още един инч е 14% увеличение, а два е 28% увеличение.
Само преди десетилетие се смяташе, че само малки минерални частици или други инертни частици могат да служат като ядра за възникване на кондензация. Сега обаче знаем, че аерозолите под формата на микроби могат да катализират образуването на ледени частици, които предизвикват утаяване.
Натрупват се доказателства, че растителността и почвите са решаващ източник на атмосферни биологични ледени нуклеатори при валежите. Те всъщност могат да бъдат най-ефективните катализатори за образуване на лед във валежите, а не минералните частици във въздуха. Нашето управление на земята има значение и може да направи огромна разлика в това как земята и атмосферата реагират.
Сега знаем, че има трилиони микроби във въздуха, които изпълняват и тази задача. Те дори го правят по-добре от минералните частици, защото катализират утаяването при по-високи температури от минералните частици.
Дъжд в пустинята
Пустинята Чихуахуан в Северно Мексико, Югозападен Тексас и Югоизточно Ню Мексико обикновено получава около осем инча валежи годишно, всички в рамките на кратък „дъждовен“ сезон от три месеца. Това е норма в продължение на много десетилетия, но тази пустиня някога е била процъфтяваща пасища, която е поддържала големи стада от бизони, лосове и антилопи, заедно с хищници като вълци, планински лъвове и мечки. Историческите разкази също така посочват, че в района е имало изобилие от бобър и речна видра.
Днес пустинята Чихуахуан по нищо не прилича на тази процъфтяваща пасища. Повечето ферми в региона изискват 150 акра или повече, за да поддържат една единица крава/теле. Тъй като водата е оскъдна и ограничаващ ресурс при пасищните животни, способността за улавяне и задържане на влага е ключова за успеха на животновъдството.
Днес в тази огромна пустиня има ферми, които не само проникват и задържат по-голямата част от падналите валежи, но сега създават свои собствени валежи чрез регенеративни практики. Доказателствата се натрупват през последните 4-5 години и въздействието на „озеленяването на пустинята“ е повлияло на метеорологичните модели в тези ранчо.
Ранчото Лас Дамас
Многогодишните радарни данни и действително измерените валежи показват, че растителността, произвеждана в тези регенеративни ферми, генерира дъжд, който е силно концентриран върху тези зелени площи (снимката долу). Средните валежи за този регион са били средно седем инча за последните три години. Ето защо е изключително важно ранчовете в тази пустиня първо да получат възможно най-много валежи и след това да заснемат това радарно изображение на валежите, показващо дъжд над ранчото Las Damas чрез инфилтрация.
По-важното е, че това ранчо имат нива на проникване с 300% по-високи от съседните, така че не само получават повече общи валежи, но и улавят и задържат повече от тях. Освен това в тези ферми се наблюдава по-висока честота на обилна сутрешна роса. Въпреки че е много трудно да се измери количеството влага в росата, дори следи от влага могат да бъдат преместени в почвения профил. Чрез поддържане на значително повече растителни остатъци в сравнение с техните съседи, голяма част от росата върху регенеративното ранчо не се изпарява, а се инфилтрира. В съседните ранчо обаче повечето роса се изпаряват бързо, след като сутрешното слънце нагрее атмосферата.
Коментари