Ферментирали срещу гнилостни растителни разтвори

 

Ферментирали срещу гнилостни растителни разтвори – какво е по-добро за градината ни и защо

В практиката на биоградинарството често използваме растителни екстракти – най-популярният сред тях е разтворът от коприва. Някои го приготвят просто като залеят тревата с вода и я оставят да престои. Но... често той започва да мирише неприятно, защото процесът, който протича, не е ферментация, а гниене.

А разликата между двете е огромна – не само по аромат, но и по ефективност, хранителност и въздействие върху растенията и почвата.

Ферментация – това е контролиран анаеробен процес, при който специфични микроорганизми (като млечно-кисели бактерии или дрожди) разграждат органичната материя. Продуктите са органични киселини, витамини, ензими, хумусоподобни вещества и летливи растителни хормони.
Гниене – това е неконтролирано разлагане, доминирано от гнилостни бактерии. Получават се токсини, сероводород, амоняк и други летливи съединения, които могат да потискат растежа.

Защо да изберем ферментиралият разтвор?

1. Запазване на хранителните вещества

При ферментация се съхраняват макро- и микроелементи, а някои дори се усвояват по-добре от растенията благодарение на образуваните органични киселини.

2. Присъствие на растителни хормони

Ферментиралите тревни разтвори съдържат естествени ауксини, гиберелини и цитокинини, които:
Стимулират растежа на корените
Ускоряват развитието на надземната маса
Повишават добивите

3. Подобряване на микробния живот в почвата

Млечно-киселите бактерии конкурират патогените, потискат гъбични заболявания и създават благоприятна среда за микориза и други полезни гъби.

4. Бърза достъпност на хранителни вещества

Много от хранителните вещества стават разтворими и лесно усвоими – т.нар. „растителна храна на готово“.

5. Без вредни газове

При ферментация не се отделят токсични газове като сероводород и амоняк. Това го прави подходящ дори за листно пръскане, без риск от изгаряния.

6. Хармония с природата

Ферментацията наподобява естествените процеси в червата на тревопасните животни, които са създадени да извличат максимума от зелената маса чрез ферментация.

Изборът между ферментация и гниене не е само въпрос на миризма – той е въпрос на жизнеността на нашата градина.
Ферментиралите разтвори запазват хранителните вещества, подхранват растенията по естествен начин, укрепват почвената микрофлора и са безопасни и ефективни.

Нека да не допускаме храната за растенията ни да изгние – нека я възродим чрез ферментация и не само заради тях, но и заради нас самите:

Въздействие върху човешкия организъм според начина на подхранване на зеленчуците

Зеленчуци, поливани с ферментирали разтвори

1. По-висока нутритивна стойност

Ферментиралите разтвори повишават наличието на усвоими микроелементи, особено желязо, цинк, магнезий, калций.
Повече вторични растителни метаболити– флавоноиди, фенолни киселини и антиоксиданти.

2. Повече ензими и витамини

Ферментацията в кореновата зона стимулира производството на витамини като C, B-комплекс, K в растенията.
Повишава се активността на антиоксидантни ензими – супероксид дисмутаза, каталаза и др.

3. По-добра поносимост от храносмилателната система

Такива зеленчуци съдържат по-малко нитрати и по-малко „тежки“ съединения – по-лесно се храносмилат, особено за хора със стомашни проблеми.

4. Подпомагане на чревната микрофлора

Растенията, отглеждани с ферментирали торове, често съдържат следи от полезни бактерии или вещества, които подпомагат добрите бактерии в човешкото черво (пребиотичен ефект).

5. Няма натрупване на токсични остатъци

Ферментиралите разтвори не съдържат гнилостни токсини, така че няма риск от токсично натрупване в тъканите на зеленчуците.

Зеленчуци, поливани с гнилостни разтвори

1. Натрупване на токсични съединения

Гнилостните процеси произвеждат:
Сероводород (H₂S) – силно токсичен газ
Аминни съединения (кадаверин, путресцин) – известни с токсичността си
Амоняк – може да бъде абсорбиран от растенията в прекомерни количества
Тези вещества могат да попаднат в зеленчуците и впоследствие в човешкия организъм, особено при сурова консумация.

2. Повишено съдържание на нитрати

Гнилостните процеси затрудняват метаболизма на азота, което води до натрупване на нитрати в растенията. В тялото ни нитратите могат да се трансформират в нитрити и нитрозамини– канцерогенни съединения.

3. Нарушена вкусово-ароматна стойност

Зеленчуците, третирани с гнилостни торове, често имат по-горчив, плосък или неприятен вкус, дължащ се на промени в растителния метаболизъм и натрупване на отпадни продукти.

4. Повишен алергичен потенциал

Замърсяването с гнилостни микроорганизми и метаболитите им може да провокира алергични реакции или хранителна непоносимост, особено при чувствителни хора.

Когато подхранваме градината си с ферментирали разтвори, даваме храна на растенията, която лекува и нас.
Когато използваме гнилостни разтвори – рискуваме да внесем в тялото си неусвоими, вредни и дори токсични вещества.

Не е просто въпрос на миризма – това е въпрос на здраве.