От къде трябва да започнем, кое трябва да променим първо, когато искаме да практикуваме природно земеделие?

 Реших, да я започна от основите, защото здравите основи са най-важните във всичко. Без здрави основи и най-здравият строеж е паянтов.

Знам, че написаното по-долу няма да се хареса на мнозина. Едни ще го нарекат "глупост", други ще ме обявят за "луда", трети ще сложат смеещо емотиконче, защото прочетеното ще ги обърка до толкова, че ще ги остави без думи. Знам и въпреки това ще го напиша, защото не го пиша за горе посочените, а за останалите, които ще го усетят, които ще се замислят, който ще опитат въпреки съмненията си човешки.

Също така съм сигурна, че за доста от вас няма да кажа нищо ново, но пък ще разберете, че в тази група имате съмишленик.

Да започвам, че голямо предисловие стана.

От къде трябва да започнем, кое трябва да променим първо, когато искаме да практикуваме природно земеделие?

Първото, от което трябва да започнем е нашето мислене.

Не променим ли мисленето си, каквото и да правим, то няма да е пълноценно.
Големият проблем на Човекa е, че се възприема като Бог. Повярвал си е, че от него зависи Природата, че той я управлява, дори и че той я създава /Двама в групата ми заявиха, че овощните дървета не били природа/. Възприема Природата, като малко болнаво дете, което няма да оцелее без неговата „безценна“ помощ и знания. За това постоянно нещо слага, нещо добавя, нещо пръска, с нещо лекува. И след всички тези лекувания, Природата се оказва наистина болна, недохранена и всичко онова, от което уж я предпазва и лекува.

Егото толкова е надделяло над здравия разум, че сме забравили една проста истина, а тя е, че всичко живо е Природа и не ние, а Природата създава живот. Ние можем само да го отнемаме.

Замислете се ...

Ако човечеството изчезне от планетата Земя, то за няколко години, Природата ще завземе цялата територия и ще се развива прекрасно. Ако Природата изчезне от планетата Земя, като остави само човеците на нея ... колко време ще оцелеят човеците? Дни? Седмици? Месец?

Човеците или Природата, кой е Бог?
Да ви припомня едни факти. Вие ли командвате вашето тяло, или само го употребявате? Кой командва сърцето да тупти? А дробовете да дишат? А останалите органи, вие ли ги управлявате, за да функционират? Без Природата/вашето тяло/,ще съществувате ли изобщо?

А знаете ли, че човешкото тяло е 97% микроорганизми и ако ги няма тях, няма да можете дори да се движите?/Научен факт, открит в началото на 2000г./ Същото се отнася и до всичко живо около нас.
С мисленето: „Трябва да избием всички микроорганизми“, което ви набиват от години, какво мислите, че постигате? И най-вече - правилно ли е? До здраве, или до болест ще доведе? Помислете!
Спрете с мисленето: „Това трябва да го убия“, защото това е вашият страх от непознатото и е първична реакция на невежия. Има непознато, има проблем. Няма непознато, няма проблем. Но всъщност, ние сме заобиколени с непознато и то е над 90%, защото познанието ни за околният свят и дори за самите нас, във всяко едно направление, е едва 3-5%. Ако това 90+% непознато искаше да ни убие, то със сигурност нямаше да съществуваме изобщо. Което показва, че непознатото не ни е враг, който трябва да бъде изтребен, а приятел, който ни казва неща, които просто трябва да се научим да разбираме. Защото, полезните микроорганизми винаги надделяват. Освен ако вие не сте достатъчно упорити, да се борите с тях до последен дъх.
Спрете с мисленето: „Аз лекувам растенията, те без мен ще загинат. Те са беззащитни същества, които зависят изцяло от мен.“ Заменете го с: „Какво пак сгафих? Как успях пак да разбалансирам до толкова природата на това растение, че го докарах до това положение?“
По дефолт, природата си се грижи за баланса на всичко живо, за това и полезните микроорганизми винаги надделяват. Това, което разбалансира природата, сме ние Човеците. Ние разболяваме природата, ние разболяваме себе си, ние сме в основата на всеки дисбаланс, поради заблудата ни, че сме творци и всичко от нас зависи. Реално сме СЪтворци, като джаз музиканти. Природата прави музиката, а ние я разбъркваме така, че или става красив нюанс на сътвореното от природата, или пълен хаос, който я разболява, или направо убива.
За жалост, повечето са некадърните джазмени, за това корпорациите богатеят от болестите, които причиняваме на всичко около нас и на самите нас.
Ако осъзнаем, че не сме Творци, а Сътворци. Че не творим, а само добавяте щрихи на изграденото вече от Природата. Че въпросните 97% са прикачени към нас, за да не се саморазрушим и да не разрушим всичко около нас, поради незнание, неразбиране и страх. Ако осъзнаем, че ние в повечето случаи сме пречка, а не помощник. Че ние сме НЕ знаещите, а не носителите на знание. Ако си позволим лукса, да приемем пълното си невежество ... тогава ще сме направили Първата крачка и положили добрата основа.
Не напразно казваме: „Майката земя“, родител, който изтърпява всички глупости и разрушения на детето си и въпреки всичко, пак го обича и обгрижва. Другият родител, е невидимата за нас част от природата, онези 97% микроорганизми, които невидимо изпълват всичко с живот. И той, също така ни обича и обгрижва, въпреки усилията ни да го убием.
Какво се казваше в Библията?

„Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.“
Ако не осъзнаем, че сме деца на майката Земя и невидимата Природа, няма как да получим познанието не за небесното царство, а за земното царство, от което толкова сме се отдалечили. Ако осъзнаем незнанието си и изчистим съзнанието си като малки деца от заблудите за знание, тогава познанието само ще дойде при нас, защото имаме прекрасни родители, които искат да ни научат, само ако им позволим.

Защото познанието е навсякъде около нас, но ние сме с пълни чаши и не можем да си вземем нищо от него. Защото живеем в заблудата, че ние сме източник на познанието и за това пазим чашите си пълни.
/Ето, какво имам предвид под пълна чаша:

При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

- Не виждате ли, че е пълна догоре? — попитал той. — Не може да поеме повече.

-Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението, щом не ми предлагаш празна чаша?/
Изпразнете чашата си, станете малко дете, приемайте растенията около вас, като едно от децата на Природата и майката Земя, каквито сме и ние. ... защото само с това мислене, ще можете да практикувате природно земеделие. Защото само така, ще ви се даде познанието, как да отглеждате здрави растения с висока хранителна стойност, каквито са те по природа. Само така, ще станете джазмените, които ще придават нюанс на природното творение, а няма да го изкривявате до уродливост, пълен хаос, или направо унищожават. Защото само ако постигнем синергия с другите деца на Природата и майката Земя, резултатите ще са по-голями от сумата на индивидуалните.
Защото истинската човешка природа е НЕ знанието! Защото само чрез НЕ знание се постига познание. Защото можем да налеем само в празна чаша, а познанието е цял океан от знания. Държите ли чашата си пълна, се лишавате от всичкото това познание ...