ЕКОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ХУМАТА В РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО

 ЕКОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ХУМАТА В РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО

Жеко Пехливанов

агроном - гр. Грудово

От извежданите от мен опити и наблюдение е видно, че хумата може да се бъде използвана в различни направления на селскостопанската практика и има един много универсален спектър. Тези многогодишни опити показаха, че тя като биологически активна глина може да влияе в редица направления като:

I. Растежо регулираща и протекторна роля при растенията

Въпросът за растежните регулатори не е нещо ново, но в последните десетилетия доби голяма актуалност и се постави на широка основа. В досегашната практика като химични регулатори се използват редица вещества /геберлини, ЦЦЦ, нефтопродукти и др./ и физически /облъчване с радиоактивни елементи, термо обработки, третиране с електро и магнитни полета и други/, които до известна степен могат да имат замърсителен и вреден за хората и околната среда ефект.

Използвайки постановката за растежните регулатори и извличането на икономическа изгода от приложението на по-евтини и безопасни средства, започнах работа с хумата още през 1978 година, като си поставих задача да извеждам опити най-вече с полски, зеленчукови и овощни култури при определени схеми и методика.

Започнах да третирам с каша от хума или разтвори с различен процент на семена преди засяването, накисване на корени на разсад с каша и разтвор и престояването им различно време, подсушаване или измиване и след това засаждане, пръскане на растенията

в различни фенофази през вегетацията. В опитите имаше и варианти при които се комбинираха и трите начина. Изненадата беше голяма. Следствие на въздействието на хумата имаше чувствително увеличаване на средните добиви, където при някои култури и видове и комбинации стигаше над 100 %. Ускоряваше се узряването с от 3 - 15 дни в сравнение с класическите начини на отглеждане, увеличаване на захарното съдържание и сухото вещество и др. Третираните растения имаха по-бурно развитие, по-голяма изравненост на плодовете, повече и по-качествена продукция. При някои видове като тиквите се увеличаваха женските цветове и завързи. При различните култури и видове, сортове и варианти в опити и комбинации имаше различно реагиране. В практическата работа се отчитаха показателите

общо развитие на растенията /дължина, обем на биомаса, корени и др./, брой на цветовете и съцветията,
фази на узряване,
брой и едрина на плодовете,
здравословност и качество,
химически състав и др.

Във всички варианти и наблюдения имаше малка или голяма степен на положителност в полза на вариантите, в които участва хумата. Безспорно влияние за положителните резултати е оказало въздействието на хумата върху метаболизма, морфологическите, физиологическите и други изменения, но това което съм правил е недостатъчно, тъй като се изясняваше най-вече практическата страна на въпроса, а трябва да бъдат осветлени и такива въпроси като

биологическото състояние на третираните растения,

времето,

мястото и дозите,

начините на прилагането,

условията, които съпътствуват самото въздействие и други.

Нека вземем за пример само биологическото състояние на растенията фактор който в експерименталната работа не трябва да се пренебрегва, а той включва като под въпроси:

генетическа чистота и природа,
хибридност,
възрастово състояние,
здравословно състояние,
жизненоспособност,
фенофази на развитие и други.

Това разнообразие на различните растителни видове, варианти, сортове и форми реагират по различен начин на външното стимулационно въздействие на хумата. Наблюденията, които имам, потвърждават това - при едни резултатите са по-добри, при други - по-слаби, макар че при всички има положителен ефект. Различия се получават и при различните органи и части на едно и също растение.

Разбира се, за да бъде цялостно проучен проблемът, трябва повече експериментална работа и наблюдения, изискват се и редица задълбочени изследвания, за които нямам физически и ресурсни възможности и база на научноизследователска работа. Процесът на растежното регулиране е доста сложен, особено за вещество каквото е хумата, защото няма литература и опит, а му влияят още много странични фактори. Така например, когато смесваме хума с други растежни регулатори и микро- и макроелементи, в отделни случай се получава адитивност, синегризъм, а понякога и антагонизъм. Това показва, че приложението на хумата не трябва да става шаблонно, а конкретно, като се експериментира. Върху стимулацията оказват влияния и много външни фактори като температурни условия, светлина, влияние на почвената среда, храненето и др.

Без да се спирам повече на този въпрос, искам дебело да подчертая, че хумата въздейства на метаболитния процес и други изменения, а ефектът, който се получава е равностоен с този на другите химически и физически стимулатори, но се работи с материал, който е екологически чист, евтин и незамърсяващ околната среда.

II. Използване на хумата като лечебно средство в борбата с патогенната микро флора в растениевъдството

Противо бактериалното действие на хумата е безспорно доказано в много опити върху животни. Тя действува стерилизиращо - убива микробите, бацилите и гъбните спори, без да унищожава живите клетки. Нещо повече, като убива патогенната микро флора и токсичността й, тя има свойството да обновява клетките, да дава нова сила на старите и разстроени клетки. Това нейно свойство, може би, се обяснява с биофизичните излъчвания и другите нейни свойства.

В изведените от мен опити и наблюдения тази констатация се потвърждава. Така например, където извършвах намазване с каша от хума на лози, заболели от рак, голяма част се излекуваха. Използваха се три варианта - намазване на туморите през време на покой /в края на ноември/, намазване през време на активна вегетация /юни, юли/ и двукратни намазвания /в покой и вегетация/. При всички варианти ефектът е много обнадеждаващ, най-вече при третиранията през вегетация и покой, където лечебният ефект още през първата година беше 60 - 70 %, а цялостното излекуване става за 2 - 3 години, когато върху болните лози не се появяват нови тумори, третираните лози имаха много добър растеж, някои компенсираха изоставането си от другите. В контролните лози

след 3 години 50 - 60 % от заболелите загинаха, а другите са с намалена продуктивност. Аналогични са резултатите и в опитната станция по лозарство - Варна, макар че там експериментът е едногодишен.

Подобни резултати се получиха при третирането на

ябълките и крушите за струпясването, където сравненията се извършваха с препарати, използвани в класическите начини /купроцин, тилт, рубиган/, а в някои години, особено когато пролетта и лятото са по-влажни, вариантите пръскане с хума дават по добри резултати. Опитите в борбата с кореновите гниения при разсадите и ягодите и плодовите гниения /ботритс/ при ягодите и гроздето дадоха много добри резултати. Там процентът в сравнение с контролата надвишаваше резултатите от използването на класическите химически препарати с 25 - 30 %.

През настоящата година започна експериментална работа и в животновъдството за лечение на маститите при кравите и овцете и копитния гнилец при овцете - болести, които са проблемни и икономически важни. Досегашните резултати са обнадеждаващи.

В заключение на този въпрос също трябва да подчертая, че експерименталната работа трябва да продължи и да започне изследователска дейност, защото методите, които се прилагат са лесно усвояеми, но трябва да се усъвършенствуват и конкретизират. Използването на този природен феномен хумата ще бъде икономически изгодно, защото ще се икономисат средства за препарати, които в повечето случаи са вносни по второ направление и ще се работи с екологически чист продукт, без карантинни срокове, опасности от отравяния, акумулативност и други.

Кое ми даваше основание да използвам хумата, да извеждам опити в продължение на 10 години и да бъда оптимист?

1. Строежът на кристалната решетка е твърде сложен и недостатъчно проучен. Тя се е оформила доста бързо при определени хидротермални условия, което е причина в решетката да има "грешка". Така например на мястото, където трябва да има алуминиев атом

стои атом от силиций, на мястото на силициевия атом има друг и т.н. Тези факти са изнесени на научен симпозиум, състоял се през април 1985 година в САЩ, с което се обяснява голямата активност и пластичност на молекулата на хумата.

Хумата като земно изкопаемо се причислява към глините в почвата като вторичен минерал. Характерно за тях е, че те имат фино кристален строеж и кристалите й са с пластинковидна форма с размери, съвпадащи с размерите на колоидните частици.

2. Химически състав. Като земно изкопаемо и естествен природен продукт в себе си хумата по същество притежава всички минерални соли в оптимални граници, от които се нуждае всяка жива клетка, в пригодни и лесно усвояеми форми за правилната обмяна на веществата.

Анализите, които има от проф. Обретенов и инж. химик Иванка Милушева потвърждават това , като в хумата преобладават най-вече силициевия двуокис - 51.84 %, двуаломиниев триокис - 16.82 %, железен петокис - 6.25 % и много други. Или по същество хумата може да притежава свойствата почти на изкуствено създаваните биологични разтвори.

3. Сорбционно каталитични свойства. Многото проучвания и опити показват голямата способност на хумата да сорбира в себе си съединения в разтворено състояние, а също така и колоидални частици от минерални и органически вещества и газове. Нейната структура, физическия и химическия й състав я правят способна да притежава всички видове поглъщателна способност и да играе ролята на катализатор на много важни химически, физически, биологически и физиологически процеси в растителната клетка. Хумата ускорява разлагането на органо фосфорните препарати и играе протекторна роля в улавяне на тежките метали.

Без да се спирам на теорията по тези въпроси, ще подчертая, че капацитетът на обменната адсорция на хумата е много голям и се приближава до тези на хуматните вещества в почвата - 150 до 200 милиеквивалента на 100 грама суха почва, докато при зеолитите този показател е 80 - 100 милиеквивалента. Всичко това играе голяма роля за практиката, за протичане на физико-химичните процеси в почвения комплекс и оказва съществено влияние на метаболизма при растенията.

4. Физични излъчвания. От химичните анализи, които са правени, е видно, че в своя състав тя съдържа радиоактивните елементи - радий, торий, атилий в минимални количества, които излъчват постоянна енергия. Тя има способността да извлича енергия на радиоактивното разпадане от земните глъбини - твърдят американските учени. Хумата има способността да поглъща и отдава радиоактивността на слънцето, водата и въздуха. Така например, докато лабораторният радий, под формата на "Х" лъчи, т.е. в концентриран вид има опасност да умъртвява живи клетки и то най-вече на меристемната и и репродуктивни тъкани, то извънредно малките дози, съдържащи се в хумата, са напълно пригодни за нуждите на организма, нещо повече, това свойство е способно да възвърне електромагнитното равновесие на клетката и спомага за бързото образуване на нови клетки.

Когато физическото поле на хумата въздействува върху растителните клетки и други биологични обекти /каквато е почвата/, които също имат физични полета, настъпват положителни промени. По този начин растителният организъм получава по-голяма възможност да участва в метаболичния процес, едновременно полето въздействува профилактично, имунно и лечебно за борба с патогенните микроорганизми. Способността на хумата да изпраща сигнали до живите организми е безспорна и лесно доказуема.

Хумата има свойството да концентрира в себе си жизнения магнетизъм на слънчевата енергия, на въздуха и водата. Нейната магнитна сила е по-голяма от магнитната сила на естествените елементи, защото е по-концентрирана. Тя увеличава дължината на магнитното поле в растенията и почвата, което е много важно свойство.

Друга способност на физичните процеси при хумата имаща практическо значение, е свойството й да поглъща и изпуща слънчева енергия. Опитите, който провеждах, показват, че при нагряване на хумата на слънце в продължения на 8 - 9 часа тя е способна без пряка слънчева светлина да излъчва енергия в продължение на повече от час, което практически се равнява на удължаване на греенето с толкова часове. Този термодинамичен ефект може да намери практическо приложение при отглеждане на растенията при оранжерийни условия, където плодовете биха узрявали 6 - 7 дни по-рано.

За да не изброявам и другите нейни свойства като порьозност, влагозадържане и др., искам дебело да подчертая, че хумата е понятие не толкова химическо, биологическо, физиологическо но и екологическо. Сега, когато в резултат на интензивно земеделие и

посредством химията нарушихме екологическото равновесие, отровени са почви и растения, като специалисти сме длъжни да се замислим и да търсим методи и средства, чисти от отрови и тежки метали.

Резултатите от експерименталната ми работа, без да имам претенции, че са идеални, ми дават основание да считам и твърдо да отстоявам позицията, че използването на този природен феномен ХУМАТА ще има голям екологически ефект, а също така и икономическа изгода. Ще се направят икономии на редица суровини, ще се получи по-евтина и по-качествена продукция, ще се увеличи почвеното плодородие.

В рамките на това изложение не може да обхване всичко което третира проблема, не искам да ви занимавам с цифри и данни, но те красноречиво говорят колко голяма ще бъде ползата от предлаганото.

Не себе си искам да защитя, защото съм в края на своята професионална кариера, а една гражданска позиция, че предлаганите разработки ще допринесат да се решат редица проблеми, да се получи екологически чисти продукти, да се въздействува на земята и тя да стане по-благодатна, растенията да дават повече и по-качествена продукция. Нима има нещо по-хуманно от това дело.

Считам, че повдигнатите въпроси ще предизвикат интерес и ще се получи една дискусия, която ще изиграе положителна роля.


Материалът е предоставен от Mitko Nenkov, за което сърдечно благодаря!