Каква е идеята на Блога, каква информация може да намерите тук? Част II

 

Ще приложа части то книгата: "Чудодейната сила на минералите" от Пол Бергнер.

Модерното земеделие ограбва минералите от почвата, растенията и животните. Резултатът от това е дефицит на минерали в нашето тяло, който е причина за почти всички болести. В книгата си „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите” Пол Бергнер прави интересни сравнения на химическия състав на хранителните продукти преди 100 години и днес.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

НАРУШЕНА ХРАНИТЕЛНА ВЕРИГА: КРИЗАТА В МОДЕРНОТО ХРАНЕНЕ

Ние не сме наследили земята от нашите бащи. Ние сме я взели назаем от нашите деца.
Квакерска поговорка

В Първа глава бе описано как минералите се придвижват нагоре по хранителната верига. В тази глава ще обясня как модерното земеделие прекъсва хранителната верига и ще покажа въздействието, което това има върху минералния състав на вашата храна.

„Една ябълка на ден”

Поговорката „Една ябълка на ден държи доктора далеч” става популярна в Съединените щати от началото на 20. век. Но тя е много по-стара и се повтаря в много езици и култури по целия свят. Арабската версия е „Една ябълка на ден държи настрани хиляди доктори”. Израствайки като дете през 40-те и 50-те години, често съм се чудил какво е толкова специалното в ябълките. Баща ми беше лекар и болниците, операциите, разрастването на болестите в САЩ и реалната нужда от лекари ми бяха много познати. Изглеждаше невъобразимо, че една проста ябълка може да предпазва от заболявания. Не осъзнавах истината за произхода на тази поговорка, докато не започнах да проучвам данните за минералните нутриенти в този плод.
Таблица 3.1. показва промените в минералния състав на ябълката между 1914 и 1922 г. Таблица 3.2. показва намаляването на съдържанието на витамини от 1963 до 1992 г. До 1914 г. няма налични данни за витамините, защото повечето от тях все още не са били открити тогава. Когато горните поговорки са били съчинени, ябълките съдържали важни минерални и витаминни съставки. Една ябълка в Съединените щати през 1914 г. е съдържала почти половината от необходимия дневен прием на желязо. Днес ябълката съдържа по-малко от една петнайсета от тази доза – днес трябва да изядете двайсет и шест ябълки, за да си набавите същото количество желязо на тогавашната една ябълка. Ще опиша подобни загуби на хранителни съставки в много храни по-късно в тази глава.

Минерално изтощение на почвите

И така, къде са отишли липсващите минерали през последните над сто години? Те са изчезнали от почвата. В една стабилна екосистема минералите се извличат от почвата от растенията, докато растат и дават плод. Когато растението умре, минералите се връщат в земята, за да могат други растения да ги използват. Ако обаче фермерът изнесе растенията или техните плодове и зърна с реколтата, минералите в тях се премахват от системата. Почвата постепенно започва да се изчерпва от своите минерали, освен когато не се добавят повече под формата на торове. Повечето почви издържат само на десетина години интензивно земеделие, докато не станат толкова бедни откъм минерали, че не могат повече да произвеждат здрави растения.
Познаването на проблема с почвеното изтощение е стар колкото и самото земеделие. Някога, преди около десет хиляди години, ловците-събирачи са започнали да отглеждат хранителни култури, вероятно в разчистени от дървета горски райони. Когато земята започвала да отслабва, те просто разчиствали нов участък и сеели и садели там, оставяйки природата да регенерира предишния участък. Някои примитивни земеделци все още практикуват тази форма на земеделие. Те изсичат дърветата и горят участъци от гората, за да отглеждат посевите си. Пепелта от изгорените растения действа като минерален тор, който обогатява почвата на първо време, докато накрая не се изтощи.

Методи, които поддържат почвата

Докато фермерите се установяват на постоянни участъци от земята, те развиват и начини да възстановяват минералния състав на почвата. Използват растения или животински торове, за да възстановяват някои от хранителните съставки в нея. Растителната материя, използвана като тор, замества растителната материя, отнета от почвата, поддържайки баланса в минералния й цикъл. Изпражненията на пасищните животни връщат някои от минералите от фуражните растения, там, където животните пасат. В някои общества фермерите стриват на прах богатите на минерали кости на мъртви животни, за да обогатяват почвата. От векове в Азия, даже и до днес, фермерите връщат дори и човешките останки в почвата. В някои райони, като в долината на река Нил, периодичните разливи покриват земеделските земи с нова богата на минерали почва от горното течение. Този феномен превръща долината на Нил в източник на високо питателни храни за целия Средиземноморски регион от най-древни времена. Любовната история на Антоний и Клеопатра има за основа римското завладяване на богатите земеделски райони на Египет, след като техните собствени ферми са били изтощени.
Сеитбообращението е друг метод за реминерализиране на почвата. В системата на средновековна Англия фермерските общества оставят една трета от обработваемите земи на угар всяка година и целият тор от пасищните животни се разстила върху почвите на тези земи. Още една трета се оставя на угар следващата година, а културите се засяват в наторената предишната година почва. Тази система забавя минералното изтощение на почвата, но не го спира напълно. Пасищните земи също накрая се изчерпват от минерали, тъй като животните използват минералите, а торта систематично се изнася. В крайна сметка стадото отслабва, фуражните култури обедняват откъм минерален състав и накрая угарта също не се подхранва достатъчно. Във Великобритания пасищата бяха изтощени, кравите измършавяха и техните изпражнения вече не можеха да подхранват и да обогатяват градините. Този аграрен упадък е един от многото фактори в миграцията от фермите до градовете през последните 200 години.
Фермерите могат също и да отглеждат специални растения на угарта, а после да ги заорат отдолу под почвата. Някои от тях днес сеят алфалфа на угарта на всеки четири години. Алфалфата има дълбоки корени, които могат да се разпрострат на седем метра надолу в почвата. Тези корени извличат минерали от по-дълбоките слоеве на почвата, които впоследствие се връщат към горния й слой, когато растенията се закопаят под повърхността. Този процес накрая също ще се провали, вероятно след векове, когато по-дълбоките слоеве на почвата също ще се изтощят.
Тези традиционни начини на сеитбообращение с растения и животински торове днес се наричат „органично земеделие”. Всъщност това е традиционно земеделие със същите методи, които са поддържали земеделските общества в продължение на много векове, докато са продължавали да произвеждат питателни храни.

Влошаване на почвите

Със земеделие за задоволяване на собствените си потребности, където семейството или обществото взима от почвата само това, от което има нужда за лична употреба – този процес на изтощение може да продължи стотици, или дори хиляди години. С идването на урбанизацията и нуждата от хранителни култури за градските обитатели аграрната индустрия взема връх над самозадоволяващото се такова, все повече растения се изнасят от почвата и загубата на минерали в нея се ускорява. Урбанизацията на Съединените щати през миналия век е допринесла много за драстичното почвено изтощаване, показано в Таблица 3.1. и 3.2. В началото на двайсети век около 85% от населението живее във ферми и отглежда голяма част от храната, която консумира, и практикува сеитбообращение. Днес повече от 85 % от населението живее в градовете и има нужда от храна от земята, за която не се грижи и в която не връща отпадъците си. Минералният цикъл на земята е тотално прекъснат. Вместо да се връщат в земята, за да се реминерализира почвата, както се е случвало в семейните ферми, нашите минерални отпадъци сега отиват на сметища и в канализацията. Растенията, чиито минерали толкова внимателно са се пазили и са се връщали в почвата от онези фермери с хилядолетия, сега се изнасят в чужбина в количества от над 100 млн. тона годишно (САЩ, 1996).
„Изгорената ферма” или „Изтощената ферма” е част от американската история много преди първият европеец да пристигне тук. Антрополозите смятат, че почвеното изтощение може да е причината за упадъка или изчезването на някои отглеждащи царевица общества в Югозапада. Уестън Прайс, когото представих в предишните глави, също открива антропологични доказателства за прогресивното почвено влошаване в земите на югозападните индианци. Той проучва скелети от преди хиляда години и открива, че прогресивните дегенерации увеличават артритите и зъбните гниения, а също и че има прогресивни дегенерации в костната структура. Тези общества ловуват, но и отглеждат царевица, и Прайс смята, че именно прогресивното изчерпване на минералите в почвата – причиняващо намаляване на минералите в царевицата – е причинило постепенното влошаване на здравето.
Почвеното изтощение подтиква също и историческата западна експанзия на Съединените щати. Когато земите на колонистите се изтощават, те ги изоставят и търсят нови земи на Запад. Този феномен повлиява и на преместването към градовете, докато фермите „изгарят” или се „изтощават” през XX век. Няколко общества и култури – тези, които използват мъдри земеделски методи, – не трябва да напускат земите си. В районите на Пенсилвания, при германците, квакерите и други групи, и днес все още има ферми на повече от сто години. Тези групи притежават етиката, че почвата, която оставят на децата си, трябва да бъде по-здрава от тази, която те са наследили. Някои германски заселници дори купуват изтощени ферми и възстановяват здравето на почвата там (Ebeling, 1979). Една от практиките във фермерските райони на Пенсилвания е да се оставя част от реколтата на овошките да пада естествено и да се вкоренява в земята. Това не само възстановява минералите в почвата, но привлича елени, които оставят техният тор в района. Предполагам, че еленът е и лесна мишена, когато фермерът се нуждае от малко повечко месо.
Уестън Прайс отбелязва общия спад на минералите в почвата до 1938 г.: „В кореспонденция с правителствени служители, в практически всеки щат на Съединените щати, аз откривам, че по време на последните петдесет години е имало редукция на капацитета на продуктивност на почвата в много райони, между 25 и 50 процента” (Price, 1938).
Прайс също така намира съответствие между почвеното изтощаване в специфични региони и нарастващото разпространение на сърдечните заболявания и пневмонията там. Ще разгледам тази тема подробно в следващата глава. Както Прайс пише, пясъчните бури поразяват изтощените ферми в Средния запад, карат фермерите да се преместват и предизвикват природни бедствия там. По време на същия период Адолф Хитлер започва да планира източната си експанзия в Европа, за да се сдобие с богатите земеделски земи на Източна Европа и Русия, вследствие на спада на продуктивността на германските ферми, паралелен с този, който се случва в Съединените щати.
Екология на почвените микроорганизми

В Първа глава видяхме, че почвените микроорганизми са ключовата връзка в минерализацията на почвата. Те могат да погълнат минерали от скалите в почвата, а също и да разградят органичната материя на мъртвите растения, да освободят отново техните минерали, за да ги използват другите растения. Таблица 3.7. показва формите на микроскопичния живот в почвата, който е от съществено значение за трансформацията на минералите и запазването им в почвата. Всяка лъжичка здравословна почва съдържа комплекс микроскопична екология и присъствието на всяка форма на живот е необходимо за поддържане на почвеното плодородие и минералната трансформация. Минералите, усвоени от гъби и бактерии, може да не са налични за растенията, но миниатюрните хищници протозоа, нематоди и микроартроподи ядат бактерии, гъби, изяждат се едни други и освобождават хранителните вещества в материята на фекалиите си (Ingham, 1985, 1992).
Единият от проблемите с химическите торове и пестицидите, е, че освен опасността за човешкото здраве, те могат да убият и много от горепосочените полезни организми. Торовете подсигуряват небалансиран хранителен приток на тези организми. Торовете могат да произведат големи растителни добиви за известно време, но накрая унищожават почвата чрез разрушаването на баланса на микроорганизмите. Бактериите и гъбичките поддържат целостта на почвата, но накрая почвената ерозия отнася (отмива) още повече хранителни вещества на повърхността и в почвените води.
Пестицидите имат същия ефект върху почвата, като този от свръхупотребата на антибиотици в човешкия организъм. Първоначално тези лекарства изглеждат като панацея, която може да контролира много инфекциозни болести. Скоро става очевидно, че те създават също и резистентни форми на бактерии и разрушават здравословните бактерии в човешките черва. Пестицидите по подобен начин унищожават полезните организми в почвата, правейки път на повече организми, които причиняват болести в растенията. Минералната „храносмилателна система” на почвата е разрушена и тя се деминерализира и става и податлива на ерозия.

Ранно прибиране на реколтата и хранително съдържание

Модерното земеделие е развило растителни видове и техники за прибиране на реколтата, които позволяват плодовете и зеленчуците да се берат преди да узреят. Вероятно най-прословут е доматът „Ред рок” (червена скала), получен чрез генетични проучвания с федерално финансиране в калифорнийските университети. Доматът „Ред рок” е изключително твърд и е възможно да бъде обиран с машини. След това зрее по пътя до пазара и докато е на склад. Този домат, както и много други растения днес зреят след, а не преди обирането, и нямат корени в земята, докато зреят. Минералният състав в растенията като зелен фасул, грозде и много листни зеленчуци се увеличава по време на зреенето, ако растението има достъп до минерали в почвата. Витаминният състав също се увеличава в много растения, докато се доближават до зреенето. Тези нутриенти липсват в храните, когато те се прибират преди узряването им.
Димящият пистолет

Горните факти относно ефекта на модерното комерсиално земеделие за хранителния състав на растенията са известни от десетилетия. Но е много по-трудно да открием реалните измерения на промените в съдържанието на нутриенти в храните от преди години. В едно компютърно проучване на статии в Националната медицинска библиотека в Бетесда, Мериленд, датиращи до 1966 г., не успях да открия и една статия, отбелязваща измеренията на тези промени. Други проучвания описват проблема като цяло, но нито едно не съдържа сравнителни данни. От Таблица 3.8. до 3.13 се посочват известни сравнения за главните категории селскостопански продукти. Данните в таблиците сравняват данни на Министерство на земеделието на САЩ от една изчерпана книга от 1963 г. с информация, която сега е налична в Интернет благодарение на това министерство. Таблиците дават списък на съдържанието на пет минерала, а някои изброяват и витаминното съдържание. Минералите са само тези, измерени през 1963 г. Желязото е единственият микроелемент, измерен тогава, макар че текущите анализи са измерили цинка, молибдена и медта. Министерство на земеделието не измерва хранителните нива на други петнадесет есенциални микроелемента, но ние трябва да предположим, че те следват модела на другите минерали, защото повечето от тях са добавени в индустриалните торове.

Плодове

Таблица 3.8. показва промените в хранителните стойности на някои плодове. Всички нутриенти с изключение на калия и витамин С отбелязват много голям спад. Калият се добавя към торовете. Нелогичната промяна в нивото на витамин С може да се дължи на вариации в използваните образци. Витаминното съдържание на плодовете и зеленчуците варира широко в рамките на сезона, в зависимост от това, кога се берат. Витамините са по-малко податливи на загуба от минералите, защото растенията могат да създават свои собствени витамини, но минералите трябва да се взимат от почвата. Въпреки това съдържанието на витамин А в три плода е спаднало с 66%. Това означава, че вие трябва да изядете три броя от тези плодове, за да си набавите същата витаминна храна, която сте си набавяли с един плод през 1963 година. От минералите микроелементът желязо има най-голям спад – с 57%. Това е ужасяващ знак, защото другите осемнайсет есенциални микроелемента могат да последват същия модел.

Зеленчуци

Минералният състав на зеленчуците също е спаднал като средни стойности във всички елементи, които не се добавят към торовете. Единственото драстично увеличение е фосфорът в ябълките, калият в картофите и желязото в картофите и целината. Фосфорът и калият са включени в торовете, а желязото се добавя към торовете за някои конкретни почви и култури. Съдържанието на магнезия бележи най-голям спад – с 35%.

Зелени листни зеленчуци

Листните зеленчуци са рекламирани буквално във всяка книга за хранене и диети като добър източник на калций. Но те може и да не бъдат вече такива. Съдържанието на калций в тези пет зеленчука е спаднало с 46,4% в последното поколение. Ако изключим марулята айсберг – която и така не е особено добър източник на калций – средният спад е 57%. Зелевите растения, първоначално най-високият източник в списъка, са загубили повече от 85 % от калция си. Отново изключвайки айсберга, желязното съдържание е спаднало с 41,5% и вероятно е индикация за подобен спад и в другите микроелементи.

Бобови култури

Минералното съдържание на бобовите растения не е спаднало така рязко като това на плодовете и зеленчуците, вероятно защото бобовите стъбла се заорават обратно в почвата и така се намалява загубата на минерали в нея. Но все пак, има спад на всички минерали с изключение на калия и фосфора, които се добавят в торовете.
Изводи
Изводите и подсказките от тези данни са изключителни. Първо, тук има твърдо доказателство, че модерните химически аграрни методи ефективно изчерпват есенциални нутриенти от почвата (подобно на природните изкопаеми в откритите рудници) и от храните, които консумираме. Може би още по-важно – ако моделът се окаже верен и за другите двайсет микроелемента, познати като полезни за човешкия живот – ако ядем тези хранителни продукти, това ще доведе цялата ни нация надолу по пътя на недохранването и болестите.