Пропускане към основното съдържание

Малко история за КБ/вулканична пепел

 


Малко история за КБ/вулканична пепел/
/Вулканична пепел=съвкупност от минерали и микроелементи/
Най-ранната статия за ползата от вулканичната пепел в земеделието, е от 1777 г. и е написана от италианския геолог и енциклопедист Джузепе Палладино. Статията се нарича "Saggio sopra l'uso della polvere vulcanica nella coltura de' prati" ("Опит за използване на вулканична прах в отглеждането на тревни площи") и е публикувана в "Giornale de' letterati d'Italia". В нея Палладино описва експерименти, проведени в Неапол, където е бил използван вулканичен пепел за подобряване на почвата и увеличаване на реколтата от тревни площи. Той отбелязва, че вулканичният пепел има високо съдържание на минерали и че може да бъде използван като естествен тор.
Друга статия, е "Observations on the Effects Produced by Volcanic Ash on Vegetation" ("Наблюдения за ефектите, произведени от вулканичната пепел върху растителността"), публикувана от английския геолог Джон Маккулоч през 1815 г. В тази статия Маккулоч разглежда въздействието на вулканичната пепел върху растителността в региона на Неапол, Италия, след изригването на вулкана Везувий. Той описва как вулканичната пепел може да бъде използвана като естествен тор и как този материал може да подобри плодородието на почвата и да увеличи реколтата.
Статията "Über die Bedeutung der Vulkane als Urquellen des Bodens" ("За значението на вулканите като източници на почвата") е написана от немския геолог Леополд фон Буч и е публикувана през 1844 г. в списание "Jahrbuch für Mineralogie, Geognosie, Geologie und Petrefaktenkunde". В статията си Буч разглежда въздействието на вулканичната дейност върху почвената среда и растителността. Той описва как вулканичните изригвания могат да доведат до образуване на нова почва, която е плодородна и подходяща за растеж на растенията.
Буч също така разглежда възможностите за използване на вулканичната пепел като естествен тор за земеделските култури. Той обяснява как тези материали могат да се използват за подобряване на почвата, като добавят необходимите хранителни вещества за растежа на растенията.
Да не пропуснем и Юлиус Хенкел, който през 1881 г. публикува статия с наименование "Die Veränderungen der Bodeneigenschaften durch vulkanischen Staub" ("Промените в свойствата на почвата поради вулканична прах") в списание "Landwirtschaftliche Jahrbücher". В тази статия Хенкел разглежда въздействието на вулканичната прах върху почвата и растителността, като описва как този материал може да подобри химичния и физическия състав на почвата. Той изследва експериментално въздействието на вулканичната прах върху различни видове почви и заключава, че този материал може да бъде използван като естествен тор, който подобрява плодородието на почвата и увеличава реколтата.
Статията "The effects of volcanic ash upon soil and vegetation" от 1892 г. е написана от американския ботаник и агроном Чарлз Уортингтън, който е изследвал въздействието на вулканичната пепел върху почвата и растителността в резултат на изригванията на вулкана Мауна Лоа на Хавайските острови. В статията се описват експерименти, проведени върху различни видове почви, за да се изследва как вулканичният пепел влияе върху химичния състав на почвата и растителността. Уортингтън отбелязва, че вулканичният пепел може да подобри почвата, като увеличи нейната плодородност и да допринесе за растежа на растенията. Той също така отбелязва, че вулканичната пепел може да се използва като естествен източник на нутриенти за растителността и да се използва като естествен тор.
Ето Ви и 10 съвременни статии от последните години:
1. "Volcanic ash as a soil amendment for improved crop production" от A. S. Bary, R. R. Bellaloui и J. L. Boote, публикувана в списание Journal of Plant Nutrition през 2010 г.
2. "Volcanic ash soil amendments: a review" от C. A. Madramootoo и S. J. Herbert, публикувана в списание Canadian Journal of Soil Science през 1994 г.
3. "Volcanic ash and pumice for sustainable agriculture in Ethiopia" от Y. Abebe и T. Assefa, публикувана в списание Environmental Earth Sciences през 2018 г.
4. "The use of volcanic ash in agriculture: a review" от M. R. Bonilla и R. L. Villar, публикувана в списание Journal of Soil Science and Plant Nutrition през 2017 г.
5. "Volcanic ash and its potential use as a soil amendment" от J. R. Bedmar и A. Posadas, публикувана в списание Journal of Plant Nutrition and Soil Science през 2016 г.
6. "Volcanic ash and its use in agriculture" от S. R. S. Rao и K. S. Reddy, публикувана в списание Current Science през 2014 г.
7. "Volcanic ash as a soil amendment for sustainable agriculture" от S. A. O. Adeoye и O. O. Adeoye, публикувана в списание International Journal of Environmental Science and Technology през 2019 г.
8. "Volcanic ash soil amendments for sustainable agriculture in South Africa" от S. J. Herbert и C. A. Madramootoo, публикувана в списание South African Journal of Plant and Soil през 2007 г.
9. "Volcanic ash and pumice as soil amendments: effects on soil properties and crop production" от C. P. St. Clair и D. M. Miller, публикувана в списание Soil Science Society of America Journal през 1987 г.
10. "The use of volcanic ash in sustainable agriculture: a review" от S. J. Herbert и C. A. Madramootoo, публикувана в списание Agricultural Sciences през 2012 г.
Ето и няколко книги:
1. "The Use of Volcanic Ash and Pumice in Agriculture" от D. R. W. Wijewardana и S. A. M. Wijewardene
2. "Volcanic Ash Soils: Genesis, Properties, and Utilization" от Shoji Kimura и Peter W. Abrahams
3. "Volcanic Ash and Agriculture: The Benefits and Drawbacks" от R. J. A. Jones и P. R. Renwick
4. "Volcanic Ash and Agriculture in Japan" от T. Matsuda и K. Sato
5. "Volcanic Ash and Agriculture in Hawaii" от J. J. Fox и G. D. Sherman
6. "Volcanic Ash and Agriculture: Soil Fertility and Crop Production" от J. B. Dixon и S. B. Weed
7. "Volcanic Ash and Agriculture: A Review" от R. J. A. Jones и P. R. Renwick
8. "Volcanic Ash Soils: Resources, Properties, and Management" от J. M. Kimble, R. D. Follett и B. A. Stewart
9. "Volcanic Ash and Soil Fertility Management" от S. K. Singh и S. B. Singh
10. "Volcanic Ash and Soil: A Review" от S. K. Singh и S. B. Singh
Ама той Х и У казаха, че не било така, ръгайте само варовик ... Ако можете да осмислите тези години и цялата тази информация, която е капка в морето от всичко съществуващо по темата, ще осъзнаете невежеството на Х и У.
За сега, в България, само Светлан прави КБ, което максимално се доближава до вулканичната пепел.

Коментари

Популярни публикации

Таблица с плевелите и какво ни говорят те

  Плевел Какво показва Роля в екосистемата / Какво лекува Глухарче Кисела почва Повдига микроелементи от дълбочина. Подобрява структурата и почвената възглавница. Обикновена паламида Нарушена структура на почвата, изтощен хумусен слой, често прекомерно обработвана земя. С дълбоки корени разрохква, носи минерали и заздравява деградирали площи. Троскот Уплътнена, бедна почва с нарушена структура и ниска биоактивност. Защитава почвата от изсушаване и ерозия. Много упорит при хронично изтощени участъци. Див овес Азотно богата, но дисбалансирана почва. Често при излишък на азот и недостиг на микроелементи. Освобождават излишен азот, стабилизират почвата с тревисти корени. Щир Преторена почва с нитрати, дисбаланс на минералите. Абсорбира излишъци, прочиства и покрива оголената почва., бала...

Рецептата за разтвор от каменно брашно с ефективни микроорганизми/ микроведа фарминг

  Рецептата за разтвор от каменно брашно с ефективни микроорганизми/ микроведа фарминг: На 100л вода, 1,5-2,0кг каменно брашно, 500мл. ЕМ и 3-4 супени лъжици захар или меласа. Лятото, когато го правите навън /през горещите летни дни/, може да намалите ЕМ до 300мл. /от жегата се размножават по-бързо/. Разтвора се бърка по два пъти на ден. Идеята е, да предоставите цялото каменно брашно на МО за преработка. Когато е на дъното, те имат достъп само до горният слой. И бъркайте бавно. Идеята не е да вкарваме кислород в течността, а само да раздвижим каменното брашно. 100-те литра се слагат в пластмасов бидон с капак, като капака само се слага отгоре, а не се затваря плътно, защото разтвора отделя газ. По-малките количества могат да се правят в по-мали бидони, или кофи, които също трябва да се покриват по същия начин. Ако нямат капак, им приспособете такъв. Също така, може да го правите и в туби от вода. Пазете течността от пряка слънчева светлина, когато махате капака да разбърквате. ...

Защо Каменното брашно не се ръси по растенията

 Защото някои хора продължават да твърдят, че с каменното брашно се било ръсело по листата, ще кажа пак, какво постигате с това ръсене. Пудренето с брашно от варовикови скали, освен да убива наред МО / идеята на биологичното земеделие е да се постигне баланс на МО, а не да се избиват/ и да прави бяло покритие, което запушва порите на листата, друго не прави. А като се запушат порите на листата, растението започва да създава нови, като увеличава обема на листата си, за което му трябват повече сокове, което пък прави и стеблата по-дебели. Също така, за да не проникне варовика и нарани листата защото е агресивен, се удебелява и кутикула им, за това и листата Ви се виждат по-дебели и ето ви великият УАУ ефект. И не, с този метод нямате здрави растения, имате мутирали големи растения, които са издърпали от почвата повече хранителни вещества отколкото им е било необходимо, за да ви родят същият брой плодове, или по-малко, защото соковете им са отишли за правене на листна маса. С...